четвъртък, 30 декември 2010 г.

Тримката мускетарчета

        Невероятно, но факт – Китко си купи апартамент. Апартамент – силно казано, но нали е жилище в блок и на етаж, условно ще го наречем апартамент. Една стара натегачка (тая натегачка в околията всички я познават) реши да му свали старите тапети с чисто новите зъби, които си беше купила на изплащане от магазина за един лев на арабина Али Баба на главната улица в Пловдив. Казаха й, че с нокти ще стане по-лесно, но с това нейно нетърпение, ноктите бяха отишли на кино. За който не се сеща - изгриза си ги. Като гризач. Гризач – натегач.
                Китко беше известен с отличното си възпитание и много хора в градчето бяха решили да правят като него. Китко каже „А“, и те „А“. Китко си замълчи – те два пъти. Но както става в приказките, всичко си идва на мястото и започва грубата реалност. Китко си мълчи – главната натегачка говори – глупости. Колкото и да се стараеше да се хареса, тя все изпускаше по някоя друга излишна дума. Натегачката изпуска една, Станойка я затапва и изпуска две. Голям майтап падаше. Като тримката Мускетарчета си бяха. Дюма завиждаше, на Китко му ставаше лошо, ама, какво да се прави?! Яде си той китайското, пие си колата и му става кофти, но никой на масата не му обръща внимание. А сега – малко за новото лице в нашата реклама – Станойка. Тя беше и рекламно лице на обеци за един лев от магазина на Али Баба… и нататък… сещайте се, де!
                Станойка беше обещала на Китко лично, че за 60-годишнината на стари години ще го дари с нежни плътски удоволствия, включващи камшици, еротични танци, белезници и други секс-играчки, купени от… вече се сетихте (те по принцип от там си пазаруваха дори хляб с чубрица за един лев.)
                За 60-годишнината Натегачката щеше да е рефер. По-скоро придружител на Китко по социалната програма за сексуално израстване на хората от трета възраст. Тя взимаше много присърце сексуалния живот на Китко и следеше за спазване на протокола, защото Станойка каквато беше разюздана… Но обещанията са си обещания:
                 На паметната среща, която се състоя във въпросната вечер, Станойка беше с розови пискюлчета на увисналите бозки. Тук държим да вметнем, че Станойка беше доста запазена по това време и бозките й бяха увиснали само до коленете. Нито сант повече! Тя въртеше гюбеци, съгласно предварителната уговорка. Но всичко беше на халос. Китко нервно въртеше бастуна и се взираше иззад плътните си старчески пердета (катаракта). А, бе, направо беше пуснал щорите и току я приканваше да застане под лампата, белким види нещо. Така и така беше ударил две Виагри, нямаше зян да стават! От пет километра си личеше, че е стиснат. Дори непредубеден човек с невъоръжено око можеше да забележи, че той цепи Виаграта на шест. Станойка тръпнеше в очакване. Или поне така изглеждаше, защото изпълняваше стриктно договора си, а беше и добра актриса. Публиката я обичаше. А публиката се състоеше от Хихилинка и баща хи – стария Хихилин. Но тъй като не им стигнаха парите за първия ред до прозореца вляво, се задоволиха с втора пейка в парка. Старият Хихилин беше свършил сто и петдесет лазарника. Той целият се беше свършил, но все още се държеше. Държеше се, за да слага червени точки вдясно на екрана при по-горещите сцени. А такива имаше в изобилие. Така беше по договор. Но Станойка се възползва от Китковата немощ и се държеше с него крайно непочтително. Тя му беше вързала еротична верига от щанда БДСМ на оня същия магазин – да не се похилядвам вече! Той не че имаше къде да мърда с тази дискова херния, но и неизметеният под не беше най-доброто място, на което трябваше да се разиграе филмът.
                Какво направиха, какво не направиха, ще ви кажа само как си тръгнаха: Китко – с пукната фуражка, без две копчета на палтото (или без палто на двете копчета, което е едно и също), подпрян на надървения си бастун и на Натегачката. Долу чакаше полицията. Тя беше дошла, защото в началото Станойка се опъваше и не искаше да изпълни поетите ангажименти. Но като видя дългата ръка на закона, бързо надяна еротичното си облекло. На излизане полицията чу неочакваната реплика – „Не съм доволен.“ Родната полиция, която ни пази, отведе Станойка с един трабант в неизвестна посока. За своето престъпление тя бе заточена да шпаклова килията на Разколников. Но съдбата на Китко и натегачката не беше толкова руска класическа. Двадесет години по-късно Натегачката внедри Китко в МИ 6 под кодовото име „Агент 00“. Самата тя, заедно със Станойка, с известните ви еротични умения, се набутаха за поддържаща роля в сериала „Ангелите на Чарли“. Така, без да си искат, се докопаха и до Оскар-и за цялостно творчество и особени заслуги. Докато тия двете откачалки се вихриха по холивудските сцени и барове, с идеята да станат и кабаретни актриси, Агент 00 сам си сваляше тапетите и проверяваше за бръмбари, хлебарки, мравки и други СРС-та.

Втори финал:
По Сервантес Станойка стартира бизнес със садо-мазо мелнички за чер пипер.
По Бърнс пък, Натегачката завъртя бизнес в цъфналата ръж.
А по Емилиян Станев, Китко намери една чупена кофа и започна да краде праскови + две череши.
 
© СЕС+

петък, 24 септември 2010 г.

Мъртви душички

Събота вечер. Това съм го запомнил от една песен на Лили Иванова. 
Вляво на вашите екрани се появява младият... пардон – изявеният педераст Еди кой си. Няма да му споменавам името, въпреки, че му знам и презимето и мога да го издам ако искам. Но засега ще му простя. И града знам, но няма да ви го кажа (от страх мойта песен да не оскверня). Предупреждавам – не го гледайте в очите, защото знаете колко са обидчиви такива хора.
Докато ви го разправям това, му звъни телефонът. Зърррррр! Сметушкин.
Следва кратък лирически диалог.
 - Пиш, отиваме до Ниш! 
(Той каза „пич“, разбира се, но за да не разваляме доброто впечатление от римата,  а и той много фъфлеше, та прозвуча по този начин.)

- От радост лягам си с чорапа,
   защото дълъг път ни чапа!

И тук римата много не се получи, но мисля, че той се досети. Сметушкин е много досетлив.  О-о-о, колко е досетлив Сметушкин! Какви сметки и планове кроеше той! Но за това – по-нататък.
Хубаво легна с чорапа Младия, но трябваше веднага да стане, защото заминаването беше спешно, както се разбра в по-нататъшния разговор. Но няма да ви го превеждам, защото разговорът беше дълъг и тъп, пък и римите не ми достигат. От този разговор само ще спомена, че „Пиш“ си мислеше за гей-парад във Београд, но... не ми било гей-парад, а най ми било литературна скупштина, да не кажа – позориште*. То да беше само това, ами трябваше и сам да напълни газ до дупка с последните стотинки от розовата си касичка. Така Младия остана гол като пушка, но чорапите донякъде спасяваха положението.
Младия... той си знае... събра де-що видя из къщи и вече беше готов за път. Най-накрая тръгнаха. Те хубаво тръгнаха, но се и върнаха отново в бокса, защото Сметушкин не успя да сметне, че му трябва паспорт. На път за границата... пардон – на втория път за границата, Сметушкин се сети, че е забравил да си вземе песнопойката. А без песнопойка закъде?! Айде пак в бокса. И така до три пъти. Чорапите на Младия взеха да свършват, както и търпението му. А знаете, че това изнервя. Нервният човек огладнява (гладно око лошо гледа) и Младия започна да гледа изкосо Сметушкин. А през това време Сметушкин се разпяваше:

Със двайсет лева в час
сега пътувам ас.
Дано не се наложи
бензинче пак да сложи(м).
Е, бензин не им се наложи, но сложиха газ. Младия избра момента и боязливо си поиска един сандвич. На Сметушкин му настръхна косата. Той не че много имаше, но каквото имаше – настръхна. И в миг опада. Това остана незабелязано от него. О, ужас! Младия трябваше да вземе метла и лопата и да помете бензиностанцията. И тъй като беше наел, измете и тоалетните. „Кой каза, че българите били мързеливи?!“ – цъкаха с език братята сърби.
С новата прическа Сметушкин взе ново решение – трябваше да купи сандвич, тъй като Младия без да иска си го изработи. Но за зла беда сандвичът струваше цели 3 Евро. И понеже на Сметушкин вече нямаше какво да му настръхне, освен космите под мишниците, той вдигна ръка да даде парите, и оредялата му вълна изби през памучната риза, купена от магазина „За 1 лев“ на Али Баба в центъра на Пловдив. А 40-те разбойника допълнително го оскубаха с още лев за торбичката.
За да стане ясно на зрителите – сандвичът бе купен. Но след тази травма Сметушкин още не можеше да се успокои. За един сандвич той зададе 1500 въпроса – всеки един без отговор. „Ама какъв е този сандвИч? Та няма ли за тебе банИч?(ка). Наяде ли те, дай да видя какво толкова има в него?”, не спираше да мърмори Сметушкин като накрая кипна и задърпа сандвича. Тук вече не му беше до рими.  
Така - в шеги и закачки и чат-пат песни и танци на народите, те стигнаха до Ниш. А там – що да видят?! Поетично четене на НАТО. Чете Альоша, а публиката смело слуша, строена по следната бойна схема: омиротворител, сърбин, омиротворител, сърбин. И тъй като Сметушкин беше аполитичен, отказа да се подчини и след цели 3 Евро за сандвич, да слуша дилетанта Альоша!
В този сгъстен момент Сметушкин взе революционното решение да се връщат. На всичкото отгоре си беше забравил някъде и песнопойката и този факт окончателно епилира тялото на бедния Сметушкин. Той така се възмути, така обърка сметките, че в суматохата парите му изтекоха в канала, наречен незнайно защо река Нишава.
Така Младия и Сметушкин се гмурнаха в дълбокото море на безпаричието. Лошото е,  че си бяха забравили шнорхелите, а  и чорапите им бяха свършили. В колата на Младия обаче бяха останали две спасителни хавлиени кърпи – спомен от синия му период. Въоражени с кърпите, те зачакаха вогонски кораб. Но тъй като в цялата Вселена, единствената по-лоша от вогонската поезия, беше тази на Сметушкин, корабите един след друг ги отминаваха като малка гара.
И падна нощ. Звезди и „Апачи“ обсипаха свода небесен. И стана страшно изведнъж. Младия разбра, че трябва да вземе нещата в свои ръце. Той високомерно обърна гръб на американските писатели, скочи в шведската класика, измъкна перката от радиатора на колата и си я монтира отзад. Завъртя я яко, сграбчи оплешивялото дребосъче Сметушкин и полетя над покривите. Дори и натовските радари не можаха да установят какъв летателен обект завиваше страшно в нощта към България.

*За Е., която не се сети и никога не би се сетила, защото е проста като леща, обяснявам веднъж завинаги – позориште означава театър

© СЕС+

Гара за двамца

На 1-ви януари в 7 сутринта кака Хихилинка в тъмнината заслиза сред мъглите от Стария град. Обувките й хлопаха..., не – дори звънтяха под дългите й метър и петдесет крачка, но тя бързаше да запали първата си цигара и това не предизвика никакво впечатление у нея и около нея. Забеляза го единствено вездесъщият автор.
С този ход, тип „раван“, тя прекоси „Железарска“ и стигна до “дупката” на Джумаята. Плю три пъти за късмет и спускайки се надолу, продължи пътя си нагоре по Главната. Стъргалото бе празно, тихо и биеше на кухо. Но това също не произведе никакво впечатление върху Хихилинка, защото тя все пак бързаше да запали първата си цигара. Може би под плаща на Альоша – нали беше първи януари, не си спомням вече коя година. Но по-добре до спарените топли ботуши на Альоша, нежели пред хладния укорителен поглед на баща й – стария Хихилин, за когото един наш приятел се изрази така: „Тих, благ и гледа лошо”. Само за сравнение, понеже се заиграхме с дядото, искам да ви съобщя следния епизод: Той мразеше цигарите повече от живота си. Мразеше ги повече от Хитлер и също като него се смяташе за пасивен пушач. Гледай каква ирония – човекът беше партиец. Истината е, че той мразеше цигарите повече, отколкото Ким Ир Сен – китайците.
Интересно, че на първи януари нищо не работеше по Главната, освен магазинът „За 1 лев“ на арабина Али Баба – така се казваше, ако изобщо беше арабин. Служителите му бяха точно 40-те разбойника – ни повече, ни по-малко! Те така спестяваха от чаропогащниците, че Хихи трябваше да пъха дългите си метър и петдесет крака в метър и десет чорапи, барабар с обувките. Както и да е, последния път там си купи кибрит от два лева и повече не стъпи в магазина. Сега стоеше пред него и на мижавата неонова светлина, която отчасти топлеше заснежения й гръб на гребкиня, тя извади първата си цигара за годината. Запали я с разтреперани пръсти на краката, чиито ноктенца почукваха като изгладняло врабче по паважа. Но това пак не произведе никакво впечатление. Единствено Али Баба чу обещаващото почукване и реши, че това е първият му клиент за годината.
Хихи най-после всмукна лелеяната харна-хард глътка, която трябваше да я напуши за три дни напред. Но вместо в петите, я удари в рамото една мека китка на един много, много стар познат. Хихи се извърна, изтръпна леко в кръста и се сви като рибарски... вие ще се досетите какво, понеже е голямо клише и не искам да го пиша, защото съм Велик автор и няма да ползвам изтъркани фрази. Тук вече разчитам на грамотния читател.
Та след събитията с извъртането, от мъглата сякаш викингски бог изплуваха като зехтин над водата мазните, и при това дълги, коси на Нептун. Пардон – на Калчо – след пет бани, понеже той винаги се къпеше на празник. Все пак беше първи януари, не помня коя година. Калчо беше последният изгор и муз, т.е. ухажор на Хихилинка. Ах, как се зарадва тя, ах как се зарадва! Спонтанна скреж изби върху мъхнатата й горна устна и чак обледени напъпилото огънче в цигарата й.
Тук иде ред, да кажем оня ред, че Калчо също си падаше малко поет. И пишеше тъй, както вездесъщият автор ви го представя тук – леко тропосано, малко нескопосано и яко насосано. Хихилинка беше главна героинка в последната му поема – „До Централна гара и назад“. Калчо вярваше безрезервно в силата на думите и руския си одеколон „Духи“, с който къпеше душата си и зъбната протеза. Така се сбъднаха пророческите му слова и той като пътническия влак „Катуница - Димитровград“  вдигна 120-килограмовата Хихилина и я възнесе, затътри... да не кажем – завлачи към Сточна гара.
Младият поет не ползваше очила, за да изглежда още по-млад от 70-те си лазарника и тъй без да си ще, нарушавайки всички правила за движение, обръка гарите. Но Хихилинка не обърка. Тя знаеше конспекта, познаваше перфектно кадастъра и Общия градоустройствен план, но трите й висши някак спряха устрема й за работа в Общината. Това изби в стихоплетстване по адрес на тоя и оня и най-вече по адрес на един градски бек (в скоби - бонвиван). Но тук ще ви спестим подробности, понеже човекът няма нищо общо, пък и той изобщо не я бръснеше за слива.
Стигнаха задъхани до Централна гара. Все пак бе 7:05, а те усилено търчаха. По-скоро Калчо тичаше, а Хихи се тресеше, докато дългите й крака отекваха по паважа, като ехо от отминали събития. А истинското събитие тепърва предстоеше. Но те изпревариха момента. Анушка не беше успяла да разсипе олиото върху релсите (защото беше скъпо) и понеже Калчо не обичаше Булгаков, та реши директно да мине на Толстой. И така по Толстоевски я изтърси на линията, като Ана Каренина пред един влак, който правеше маневри (да не споменаваме и Бай Ганьо, дето търчеше подир влака в същия момент). Срещата на кака Хихилинка с влака бе фатална. Тренът дерайлира. Ана Каренина умря. Там. На линиите. Мускалчетата на Бай ти Ганя се потрошиха, но цигарата бе здрава като кирпич и Хихи я изпуши. Първата за годината. В този черезвичаен момент Калчо извади химическия си молив, наплюнчи го, наслюнчи го и никой не знае какво написа.

© СЕС+